Ами... и аз не знам от къде да започна. Толкова се забавлявах със тази страница, че не усетих кога е минала цяла година и сега ми е странно, че е време да празнувам първа годишнина. А обичайното ми вдъхновение се е развихрило многопосочно и съвсем ме зашеметява. Затова пускам въдица във „мисловъртежа”, пък каквото хвана...

Писането и мисленето по страницата започна по-рано, но на 10 март 2009 тя стана общодостъпна, загнезди се официално между жиците на виртуалната мрежа.

Тогава не отбелязах началото специално, но сега няма да пропусна хубавия повод за празнуване.

Рождените дни (или Новите години) са обичайно повод за съставяне на дълги менюта и на разни равносметки. В сметките никак не ме бива, но „подравняването” ми се струва полезно... отвреме-навреме.

За една година отношението ми към храната и виното се разви значително:

Изостри се интересът ми към родните продукти и към традиционната ни кухня. Но старите рецепти ги готвя с новите ми разбирания за здравословно хранене. Основната промяна е изключването на бялото брашно, бялата захар и кравето мляко от менюто ни. Както и голямото ми старание да избягваме рафинирани продукти с консерванти, оцветители и изкуствени ароматизатори.

Виното възприемам все по-критично и затова започнах по-рядко да пиша за него. Присъства редовно на масата ни, но обикновено не е достатъчно интересно, че да му обърна внимание или да го запомня. Затова искам и да възстановя упражненията ни в опознаване на виненото многообразие. Приятелите, с които започнахме, ще са на разположение чак след около година, когато приключи кърменето на милото им съкровище. А за сега отварянето вкъщи на 4 бутилки за една вечер е неприложим спорт за мен, но сигурна съм, че ще намеря някакво решение.

Все още търся начин и време да преведа рецептите на руски, немски и английски език. Не владея тези езици достатъчно добре, за да се справя за времето, с което разполагам. Надявам се, че до втората годишнина ще съм осъществила плановете си в тази насока.

След бързата равносметка остана съставянето на празничното меню. Мисълта за него отдавна виси доброволно на въдицата ми, но е толкова обемна, шарена и не фокусирана, че не мога да я изразя цялата. Искам да приготвя торта, салата от моркови и земни ябълки, прясна пита, пастет от леща, мъфини, зеленчукова супа. А основното ... изненада. Рецептите – утре.

Сега ще празнувам! Наздраве!

П.П. Признавам, че тук - там изтрих разни мисли... пуснах ги обратно да си плуват в "мисловъртежа", защото не бяха достатъчно големи, за да ги метна в тигана на този празничен пост.