Обичам винените събития. Винаги научавам нещо интересно, опитвам нови вина и срещам хора, на които не им отегчително да говорим за реколти, сортове и ароматни нюанси.

Винария е едно от тези шумни събития. Въпреки всички критики към нея, панаирът събира повечето от интересните български изби и дава възможност да се опитат новите реколти. На щанда на Логодаж опитахме рубин и мелник от реколти 2007 и 2008. Сравняването на вината породи спор, дали с отлежаването плодовите аромати намаляват или изпъкват. Но пък бяхме единодушни, че времето омекотява танините и прави виното по-пивко.

За да продължим с типичните български сортове, опитахме мавруд и димят на „Малката звезда”. Представи ни ги технолога на избата Камен Коев като внимателно отговори на всичките ни въпроси. Маврудът има типичния за сорта светъл рубинен цвят, с приятни плодови аромати и топла  плътност във вкуса. А димятът ни хареса с интересния си нос и с изненадващ вкусов аромат на дим и восък. Опитахме и розе от памид, което беше с ясни аромати на малини и череши, но му липсваше структура във вкуса.

Отлично ни представиха и вината на Kleine Zalze, внасяни от “Феймъс уайн”. Още от миналата година харесвам совиньон и шенин блана. Опитахме и специалното Family Reserve Sur Lie Sauvignon Blanc – вино, отлежало с утайката си 3 месеца. Особеният процес на производството му се отразява и на развитието на ароматите му в чашата.

Освен специалното присъствие на винарните от ЮАР, имаше и няколко интересни италиански представителства. Ние се спряхме на щанда на Casa Sicilia, където опитах няколко интересни, непознати за мен сортове – грийо и катарато, както и типичното за острова неро д’авола, самостоятелно и в купажи.

 Не успяхме за 2 часа да спрем на всеки щанд, но и тези са ми достатъчни, за да отбележа, че за възприемането на виното е много важно представянето му. Отегчените физиономии на девойките зад щанда няма да вкиснат едно хубаво вино, но намаляват удоволствието от дегустирането му. Този проблем беше особено голям предишните години. Този път впечатлението ми е, че на панаира присъстват все повече хора, за които виното е не само работа. Вниманието и ентусиазмът на търговеца/технолога/вносителя със сигурност подкрепят доброто впечатление от вината им. Надявам се тази тенденция да се запази и разпространи.

Е, и ние потребителите не трябва да гледаме на криво. Когато проявяваме интерес и съзнателно отношение към виното, ще получаваме много по-качествено обслужване.

Наздраве!

14. март 2010 г.

Пловдив