Влизам в магазин за вино и алкохолни напитки в центъра на София. Питам:

-Какво пино ноар имате?

Получавам в отговор:

-Пино какво?

Оглеждам критично рафтовете и посочвам една бутилка.

-Това е червено вино – отговаря ми продавач-консултантът и ме гледа подозрително.

Да, пино ноарът не е много популярен сорт, дори и под прикритието си на бургундско вино. Но е интересно предизвикателство, с което да започна новите ни упрежнения по опознаване на виното. А и имах в хладилника патешки бутчета. Печени във вино със дюли станаха основното ястие за вечерта. Освен това приготвих крем супа от леща, салата от чери домати, тиквички, краствици, авокадо и домашна шунка с мацис и черешови бонбони с тиквени семки. Поканих и старите ни приятели, с които започнахме упражненията, и новите ни приятели, които заразихме с винофилията ни.

Подбрах вина от различни части на света. Френско –Côte de Beaune-Villages, Bourgogne и новозеландското Babich, Pinot Noir, 2007, Marlborough. Потърсих вина от САЩ и Австрия, където е известно като Блаубургундер, но вместо това взех чилийско – Santa Helena, Seleccion del Directorio, Gran Reserva, Pinot Noir 2008 и българско. В България сортът се отглежда отскоро, но вече има доста различни и като стил, и като цена вина. Избрах най-новото от тях – Ross.idi, Pinot Noir 2008, Nikolaevo, въпреки че в магазина ме предупредиха, че още не е готово за пиене. Реших да омекотя все още суровите му танини с декантера.

Освен него декантирах и бургундкото вино, което разкри по-богат аромат след досега с въздуха. Но само за кратко, после бързо изгуби и вкуса, и мириса си. Деликатният му мек плодов аромат, напомнящ череши и малини, се съчета отлично с лещата и със суровите черешови бонбони, но се загуби сред наситените подправки на патицата и не устоя на свежестта на салатата.

Със салатата най-подходящо решихме, че е новозеландското, заради силно изразения му аромат на изгоряло дърво и печени семки, които се съчетаха с аромата на мациса в шунката, както и заради плътния му свеж вкус.

Опушени бяха и ароматите на българското вино, напомняха ми на пушен кашкавал, също и на гъби и мокра шума. Плодовите му аромати се проявиха, когато го опитахме с бонбоните и напомняха мармалад и сливи.

С приятен препечен аромат беше и чилийското вино, съчетан с свежи аромати на червени плодове и на треви. Вкусът му беше балансиран и достатъчно наситен, за да се съчетае отлично с патицата, а и с останалите ястия в менюто.

Сравнявайки вината, търсехме повтарящите се аромати на сорта – череши, къпини, гъби и шума.

Най-силен в три от тях беше ароматът на препечено, който съм срещала и в други вина от сорта пино ноар. Но въпреки сходните аромати между вината „имаше осезаема разлика” – както каза един от гостите и това направи интересно упражнението, а аз се надявам да продължим със следващото съвсем скоро.