До това заключение достигнах след кратко непредставително проучване и след импровизираната розе дегустация у дома. Използвах наближаващия розово-винен празник за вдъхновение и сервирах четири розéта: 
Juvé&Camps Cava, Pinot Noir, Spain;
Edoardo Miroglio, Rosé de noir, 2009, Bulgaria;
Domain La Suffrene, 2009, Bandol, France;
Petula, 2009, AOC Luberon, France.

Съставих доста разнообразно меню, за да проверя, доколко розéто е универсалното вино. Направих салата от айсберг, кълнове и киви; домашно суши със сурова сьомга; хумус; солен тарт с праз и козе сирене; пай с ягоди.

Мненията ни за вината и съчетанието им с храната бяха изненадващо разнообразни.

Пенливото вино един хареса със салатата, заради кивито, друг с десерта, заради ягодите и препечената захар Мусковадо, трети със сушито. Като аперетив се хареса на дамите, но плодовият му леко сладък вкус не допадна на господата.

Българското розé не се хареса самостоялно, но пък се оказа абсолютен фаворит със сушито за една от дамите. А според мен беше най-подходящото вино от предложените за соления тарт.

 Розéто от Бандол ми се стори великолепно с пикантния хумус, в който бях сложила къри с манго, но изненадващо не ми допадна със соления тарт, въпреки че самостоятелно вкусът му ми напомни на билки и козе сирене. 
Розéто от долината на Рона ни затрудни в избора за най-подходяща храна, от менюто никое ястие не беше категорично подходящо, аз го харесах донякъде с хумуса, друг с десерта. Виното ни допадна повече самостоятелно, отколкото с храната.

След това упражнение се затвърди впечатлението ми, че розéто е само на пръв поглед лесно за пиене и съчетаване с храна. Със сигурност добре охладеното розé е отлично лятно питие, но разнообразието от стилове създава затруднение за универсалното му прилагане.