Доматена приказка

Имало едно време един дядо, който живеел високо в планината. Гледал той малка градинка. Пролет и есен я прекопавал с една чудна лопата с дръжка, лъскава от гордост, че 30 години се грижи за земята. Като отминели първите слани, нареждал по лехите чушки, краставички, боб, чесън, лук, моркови, зеле и ... домати. Цяло лято носел кофи с вода от кладенеца и поливал зеленчуците, плевил ги и ги прекопавал. И те разстели, разстели, а най-много разстели доматите, защото имали здрави колчета, на който да си подпират тежките главици. Към края на лятото станали толкова големи, че дядото се обадил на правнуците си, да му помогнат. Е, на чак като в приказката за ряпата – за брането. Искал да му помогнат с яденето и с консервирането за зимата.

Пристигнали правнуците, гледат и се маят: „ Леле, дядо, твоите домати големи като тикви!!!”

И като почнали - цяла седмица яли, белили, пасирали и замразявали. Каквото останало, на сос направили – за спагети - с много  чесън и босилек. А веднъж сготвили и ориз с домати, миди и маслини. Как ли? Единият правнук нарязал глава лук и я задушил в 2 с.л. олио. Другият измил 1 чаша ориз и го сипал при лука, заедно с 2 чаши гореща вода. Третият обелил 1 гооолям домат, нарязал го на кубчета и го сложил при вече почти сварения ориз. А най-малкото правнуче сипало накрая 1 чаша мидени ядки, 1 чаша черни маслини и 1 чаша нарязан на едро босилек. Разбъркало и след 5 минути всичко изяли.

Благодарим ти, дядо!

Категория: 
Петък, Септември 04,2009  публикувано в  16:51
Вашият коментар
  • КОД:
  • ВАШЕТО ИМЕ:
  • E-MAIL АДРЕС:
  • ЗАГЛАВИЕ:
  • КОМЕНТАР:
Искам да получавам email с новите коментари по тази тема:
Коментари