Вино и подправки в Мадрид...

... за една седмица – пет риби с пет вина и два килограма лимони:

Риба първа – salmón

Още щом пристигнахме, се хвърлихме в близкия супермаркет, примряли от глад след като пропуснахме закуската вкъщи и найлоновите сандвичи в самолета. За наше съжаление точно този магазин нямаше щанд за прясна риба и затова рибната ни фиеста започна с пушена, а не с прясна сьомга. Допълнихме я класически – с прясно сирене, черен хляб, голяма купа зелена салата – и с лимони. Това беше моментът, в който купихме двата килограма лимони и прясно изстисканият лимонов сок стана основната (на моменти и единствената) подправка за риби и салати.

Но прясната сьомга все пак си получи заслуженото. На вечеря й се радвахме във вид на сашими и суши в Pimk Sushiman (Calle del Caballero de Gracia 8 Metro: Gran Via). И продължихме да и се радваме и следващия ден на обяд в пазара „Сан Мигел” (Mercado de San Miguel Metro: Sol/Opera), където я опитахме маринована на салата с маслини и лук и сред разнообразни рибни tapas – хапки.

Вино първо – Menade, Verdejo, 2008, Rueda, Spain.

Вино на чаши предлагаха на няколко щанда в „Сан Мигел” заедно с изкушаващи вкусотии, като лангусти и стриди. Аз обаче се устремих към този, на който продаваха само вино. Предлагаха около 10 различни бели вина на чаша, от които избрах Menade, био вино от местния сорт вердехо. Свежите, минерални аромати много приятно прочистваха небцето между сьомгата, мидите, сардините и разбития хайвер.

 

Риба втора – Salmonete

Имам особена слабост към тези дребни червени барбунчета, заради плътния им вкус. Въпреки че се изкушавах да започна готварския си туризъм с нещо непознато, желанието ми да опитам отново червените  рибки надделя. Приготвих ги просто - с малко домати на тиган. И ги гарнирах с кафяв ориз с броколи.

Вино второ – El Quintanal, Verdejo, 2008, Rueda, Spain.

Виното избрах заради сорта, искаше ми се да сравня с предходното. Докато приготвях ястието имах известни съмнения, дали виното ще „изтърпи” доматите или ще е по-подходящо за поредната зелена салата. Това вердехо обаче беше доста по-плътно и плодово, така че се получи по-добро съчетание с рибата, отколкото със салатата.

Риба трета – Atun

В Мадрид продават прясна риба почти във всички магазини за хранителни стоки.

На повечето места, обаче, продавачите не говорят английски (или може би не желаят) и пазаруването ми изглеждаше като пантомимичен театър. А докато купувах риба тон за следващата ни вечеря, се наложи да прилагам и жонгльорски умения. Щедро отрупаният щанд за риби се превърна в пързалка за едно голямото парче риба тон и то се устреми с голяма скорост към мен и за малко не скочи в пазарската ми кошница. Наложи ми се да го уловя в движение, балансирайки с останалите покупки и стараейки се да запазя чисти дрехите си. Това малко приключение само изостри апетита ми и с голямо нетърпение предвкусвах крехката и сочна рибена пържола, маринована предварително в лимон и черен пипер. Оставаше ми само да се погрижа за виното.
 

Вино трето – Beronia, Crianza, 2006, Rioja, Spain.

Този път реших да пропусна големите супермаркети и да потърся професионален съвет за виното, защото имах само приблизителна представа, какво вино ще подхожда на рибата и въобще не се сещах за испанско такова. Магазина Madrueño (Postigo de San Martín 3, Metro: Callao) е с дълга история, отворен е през 1895, и е съчетава уюта на историята със съвременните вкусове към виното. Виното, което ми препоръчаха , е отлежалвало 12 месеца в бъчви, но въпреки това е леко и ненатрапчиво. Не бих казала, че това беше перфектната комбинация – виното беше с ванилови и плодови(малини и череши) аромати, които не ми допаднаха с богатия вкус на рибата тон. Все пак пикантния му вкус подчерта черния пипер и сочната плътност на ястието.

Риба четвърта – Besugo

След успешните ми кулинарни опити със познати риби, се засилих към екзотичните видове. Докато обикалях рибните щандове предните дни си харесах ярко червени риби, приличащи на ципури, но когато отидох да ги пазарувам, нямаше от тях в конкретния пазар. Затова взех единствената риба, която не познавах – Besugo. След кратко проучване се оказа, че тя е сродна с ципурата, но това и по вкуса се разбира. Опекох я цяла на фурна и я сервирах с мариновани гъби и, разбира се, зелена салата. Виното отново взех от Madrueño.

Вино четвърто - Castelo de Medina, Verdejo, 2008, Rueda, Spain.

Последното вердехо в импровизираната ни сортова дегустация. Препоръчаха ми го като свежо вино, подходящо за риба. Имаше богат, но не натрапчив аромат – цитруси, ананас и праскови. Вкусът му беше плътен и свеж и се съчета добре със стегнатото и сочно месо на рибата.

Риба пета – Jurel Real

Последната риба, която сготвих в Мадрид приличаше на скумрия и отново я избрах по цвета – ярко жълто и синьо-сиво. Опекох я с тиквички и я гарнирах със салата от аспержи. Приготвих и супа от миди Сен Жак (Vieiras). Въпреки че звучи семпло, се получи много вкусна гала-вечеря за последната ни вечер в Мадрид.

Поляхме я с:

Вино пето – Bouza do Rei, Albariño, 2008, Rías Baixas, Spain.

Взехме го предния ден и нямах предварителна идея, с какво ще го съчетая, но ни го препоръчаха за рибни ястия. Виното само по себе си беше приятно леко и свежо, но не издържа на плътния аромат и вкус на рибата и се губеше в съчетание с ястието. Добра комбинация беше единствено с аспержите и тяхната лимоново-зехтинова заливка.

 

 

Рибни и зеленчукови пазари в Мадрид, които посетих:

Mercado de San Miguel (Plaza de San Miguel, Metro: Sol)- най-старият запазен покрит пазар в Мадрид – макар че е по-скоро туристическа атракция, отколкото място за снабдяване с продукти, посещението му си струва, дори и само заради богатия щанд с ядки.

Mercado Rotterdam (San Bernrdo 67, Metro: Novicado) - не много голям магазин за хранителни стоки, но с добре зареден рибен и зеленчуков щанд.

Mercado de Los Mostenses (Plaza de los Mostenses, Metro: Pza. España) – много богат избор на риба и месо. Сред клиентите имаше много семейства с деца и опитни на вид домакини, затова предполагам и качеството е постоянно високо и на добра цена. По околните улички има магазини с азиатски продукти – от там се снабдих с брашно за азиатски dumplings, сушени водорасли и сушени оризови бисквити.

Mercado de Maravillas (Bravo Murillo 122, Metro:Alvarado) – риба, месо, сирена, плодове и зеленчуци, подправки, екзотични продукти. В този пазар намерих сърцевина от палма, шушулки кардамом и пуканки от киноа.

От къде купувах вино в Мадрид:

В големите супермаркети от веригите El Corte Inglés, OpenCor и Carrefour има голям избор от испански вина (и прясна риба).

Lavinia (José Ortega y Gasset 16, Metro: Núñez de Balboa) – голям, добре зареден магазин, с място и за хапване. Дават удобни кутии за пренасяне на бутилките. Този път нищо не купих оттам, но ми е приятно да се разхождам из него...

Madrueño (Postigo de San Martín 3, Metro: Callao) – изглежда малък, но е добре зареден и има интересни вина. Персоналът не отказва да обяснява на английски.

Освен с кулинарни впечатления, се върнах и с пълна торба продукти. Вече споменах брашно, оризови бисквити, сушени водорасли, палмова сърцевина. Донесох още кутия агар-агар на прах, пакет спагети с мастило от сепия, трюфели, оризови листа за пролетни рулца, адзуки боб и червен чай (Puh-Er). Сега ми предстои да разуча използването им. Така че кулинарното пътешествие продължава.

 

 

Категория: 
Понеделник, Октомври 19,2009  публикувано в  16:27
Вашият коментар
  • КОД:
  • ВАШЕТО ИМЕ:
  • E-MAIL АДРЕС:
  • ЗАГЛАВИЕ:
  • КОМЕНТАР:
Искам да получавам email с новите коментари по тази тема:
Коментари