Като запален изследовател на кулинарията се забавлявам да експериментирам върху нищо неподозиращи субекти. Такава възможност ми се отдаде, когато една приятелка ме помоли да приготвя по повод рождения й ден почерпка за колегите й в офиса. Искаше да ги изненада с домашно приготвена храна и неочаквани вкусове. След кратко обсъждане, намалихме огромния списък с предложения до: пълнозърнести солети, кокосови палачинки със сушени чушки, ядки с подправки, пълнени фурми и, разбира се, торта...

Поръчаната торта беше истинско предизвикателство – с моркови, без бяла захар, с крем по средата.

Първоначалната ми цел беше да я приготвя въобще без захар и опекох чудесен морковен сладкиш, посладен с фурми. Когато обаче се опитах да го разрежа на два блата, се натроши на парчета... Добре, че се бях хванала на работа един ден по-рано. И понеже вече бях приготвила останалите неща, спокойно оставих изпичането и сглобяването на тортата за следващия ден. Нямаше как да знам, че той ще е от онези дни, в които нищо не се получава, както трябва.

За начало реших да направя блатовете за тортата с повече яйца и, за да запазят цвета светъл, с оризово брашно. Резултатът от първия ми опит беше много вкусна палачинка с моркови – бях забравила да сложа бакпулвер. Вторият блат изглеждаше значително по-добре, но не беше достатъчно сладък.

В следствие на смелите ми експерименти, свършиха яйцата и затова опитите продължих с кисело мляко. Този път резултатът беше много добър на вид и аромат. Макар че в крайна сметка използвах пълнозърнесто брашно и захар Мусковадо, отбелязах постигнатото като успех и се приготвих да го повторя, за да направя втори блат. Но... въпреки че приготвих тестото напълно точно по вече изпитаната рецепта, то категорично отказа да се надигне. Предпочете да загори и да заприлича на гума, вместо да се преобрази в „звездата на вечерта”, украсено с маслен крем.

Понеже наближаваше крайният срок, избегнах надвисналата опасност да пека отново своенравни блатове, като внимателно разрязах на две вече наличния. Този път се справих без да превърна голяма част от него в трохи. Намазах го с баварски крем и оставих са се стяга в хладилника.

Оставаше да приготвя само планирания маслен крем. Разбих маслото и добавих мед в него. После започнах да наливам внимателно прясно изцеден сок от моркови (ок. 100 мл – от 2 средни моркова), за да го оцветя жълт и за да се съчетава с морковения блат. Получи се крем с много добра консистенция, цвят и вкус, но трябваше да прекъсна работата си по тортата и затова го сложих в хладилника.

Когато отново го извадих и леко затоплих, за да мога да го намажа върху тортата – маслото се пресече и вместо крем имах купа пълна с парцалива течност. Вече бях се наканила да тичам до магазина за нов пакет масло, когато реших да прецедя странната смес и да се опитам да възвърна предишния й блясък с нова порция миксиране. Бях чела за подобна спасителна техника някъде и сега беше моментът, да проверя дали действа. За съжаление не се получи толкова гладък крем, както в началото, но поне възвърна апетитния си вид. Завърших благополучно тортата и поредната си експериментална еуфория.  И поне за този ден приключих с опитите в кухнята.

Но не трябва да се оплаквам, освен петте усилни часа прекарани в кухнята, „изхабих” само 1 килограм брашно и 10 яйца. Затова пък се надявам, че успях да зарадвам моята приятелка и наистина да изненадам колегите й в офиса с ароматна и здравословна почерпка.

 Тортата и почерпката в офиса за 2011 година