От известно време имах желание да приготвя сама шунка. Покрай опитите ми с бавно печене на разни меса забелязах, че резултатът е много подобен на вид на любимите ми пушени филета. След като порових и в нета, си съставих прост план за действие, който не изисква твърде много участие от моя страна.

Първата важна стъпка е набавянето на подходяща суровина. Започнах опитите си с пилешко филе, но в последствие пуешкото се оказа по-вкусно и лесно за приготвяне. Пилешкото много лесно се изсушава, независимо от маринатите и внимателното печене. Все пак вариантът със соев сос и сусамово олио е много вкусен.

Вторият момент е накисването на месото в марината. Пробвах само сол и вода, само със сухи подправки (с червен пипер, риган и сминдух – на снимката), с пресен розмарин, лимонов сок и зехтин, със сок от нар и меласа. За да се получи равномерно осоляване, е най-добре да се накисне в солен разтвор (сложих 1 супена лъжица в 300 мл вода). Иначе солта остава само по повърхността и отвътре шунката е безсолна. Не всеки път имах търпение да изчакам 12-20 часа, за да се овкуси добре месото, но така се получава по-наситен аромат.

Третият етап е изпичането. Завивам месото стегнато във фолио (може и да се върже с конец) и оставям на 70ºС. 250 г пуешко филе пекох 2 часа, 250 г пилешко – 1 час и 30 минути. Ако е по-плосък пакета месото се изпича по-бързо, а когато са стегнати като наденички филетата се пекат с 20-30 минути повече. Добър показател за готовност е еластичността на месото. Когато го натискам през фолиото и почти не хлътва надолу, изваждам от фурната.

Четвърто и последно действие е охлаждането. Добре е месото да постои на студено поне 5 часа. Сервирах веднъж шунка направо от фурната и не ни хареса. Когато стои в хладилник тя се стяга още и си поема соковете. Иначе месото е доста по-сухо и е трудно за рязане.

Все още не съм имала възможност да пробвам други видове меса. Но съм ентусиазирана от резултатите досега и ще продължавам опитите.