След светулковата вечер събуждането е бавно и сладко. Слънцето се издига над отсрещния хълм и се оглежда в росата. А аз си мокря краката с нея, докато бера билки за чая.

Първо листа от диви ягоди и градински чай.

После току що цъфналата мащерка – стоплена от слънцето. Тя свети с аромата си в средата на ливадата. Като наближавам лилавата й туфа, ушите ми започват да пращят от жуженето на рояка насекоми, които са се събудили преди мен и я наобикалят и те за закуска...

Докато късам няколко стръкчета виждам една пчела – стои вцепенена на едно място. Огледах я, побутнах я леко и тя се отрони на земята. Под нея, скрит между листенцата на мащерката видях... паяк. Без да искам, съм прекъснала закуската му. Надявам се, че после е успял да я довърши.

Време е и аз са се погрижа за нашата закуска. Приготвям я бързо – кокосово мляко с овесени ядки, стафиди и мед. Децата я изяждат още по-бързо и хукват да разпъват детския басейн.

А аз получавам още няколко свободни минути да се досъбудя и да поснимам наоколо.

 Минутите се изпаряват заедно с росата и е време да приготвям обяда. В средата на лятото, в средата на деня дългото застояване край огъня си е направо опасно. Затова съм мариновала скариди и сом, в голямо количество накълцани дивисил, розмарин и джоджен със лимон и сусамово олио. Нежното им месо се изпича за няколко минути и е достатъчно едно обръщане. Когато са готови, ги напръсквам обилно с лимон и с малко сол. За гарнитура пак има печени картофи, но този път, по идея на любимия ги, намачквам на пюре с магданоз, зехтин и лимон.

След вкусния обяд горещината ни подбутва в сенките. Изтягаме се на тревата – събуждането, започнато сутринта, може да почака. Жуженето от ливадата ни приспива ...