Има дни, когато от кухнята ми успяват да се измъкнат всички вкусове и аромати. В такива дни дори джинджифилът не люти. В такива дни дори стари изпитани рецепти не дават ядливи резултати. В такива дни готвенето се опитва да се превърне в мъчение.

Възможностите за изход  в такива дни не са много – или спирам да готвя и ядем филии с мед и тахан, или продължавам да готвя, колкото се може повече, докато количеството не повиши и качеството. Риск и при двата изхода има – или ще започне да ни се повдига от много мед, или ще натрупаме голямо количество невкусна храна.

А тази седмица се наредиха няколко такива дни.

Сготвих картофена супа с много праз, но картофите в нея хрупкаха дори след 40 минути на котлона и дори връзката прясна мащерка не успя да им придаде вкусен аромат. Направих мусака, но литърът пресен доматен сок, който сипах вътре, сякаш се разтопи и изпари, и уби дори аромата на агнешката кайма. Приготвих и пълнени с ориз и маслини домати, но оризът отказа да съдейства и имаше вкус на мъниста. Картофените произшествия успях да пробутам за вечеря с повече самардала и с големи салати от ряпа и моркови, но с доматите изпаднах в затруднение.

След два дена медитация по темата, спасителния тласък дойде от децата – поръчаха си паейа.

И понеже съм на мнение, че и гумени ботуши ще са вкусни, ако са сготвени с морски дарове, обелих доматите и ги разбърках с плънката им. Имаха ужасен вид, а шафранът само влоши нещата. Утешението ми беше, че малките октоподи, опашките от раци и мидите имаха страхотен аромат след като ги засуших с чесън, зехтин и вино и дори мънистеният ориз не успя да го развали.

След като бях решила ароматно-вкусовия проблем, оставаше естетичния. Аз не харесвам да ми сервират опулени чинии, но децата много се зарадваха на „Señor Paella”.

Само не им казвайте, че вътре има пълнени домати!