Именият ми ден беше чудесно извинение да експериментирам върху хора. Този път водещата ми идея беше принципът на суровоядството – храната да не се загрява на повече от 42ºС. Експериментът се сътоеше в това, да нахраня 10 човека само с плодове, зеленчуци и ядки. Трябва да призная, че за глаткото му протичане, добавих и бутилка шампанско в менюто. Освен нарязаните на клечки плодове и зеленчуци (ягоди, круши, манго, помело, краставици и моркови), забърках два пастета – от авокадо, лимон,зехтин и от слънчогледови белени семки, джинджифил, лимон, вода. За да стане по еднородна сместа със слънчогледа добавих половин кафеена лъжичка гума гуар, докато смилах на ситно семките. 

Като гарнитура направих крекери от 2 с.л. сусам, 2 с.л. ленено семе, ½ ч.ч.сусамово брашно, ½ ч.ч. ленено брашно, 50 г бадеми, сол на вкус и сминдух. Смелих всички съставки с блендера и добавих малко вода, докато се получи тесто. Разточих го много тънко между два пласта хартия и го изсуших в леко открехната фурна, включена на най-ниската температура. Единственият им недостатък е, че изискват часове, докато изсъхнат добре, а са толкова вкусни, че изчезват за минути.

За десерт имах идея да приготвя лека плодова торта с ягоди, но постепенно се оформи рецепта много по-подходяща за студеното и мрачно време навън. Насока за приготвянето й даде рецептата за шоколадова торта от книгата Raw for Dessert на Jennifer Cornbleet. Тъй като исках да избегна кофеина в какото, я приготвих с брашно от кароб (рожкови). Добавих и други аромати, запазих само основните съставки – орехи и фурми. Получиха се два много ароматни блата, но с интензивен вкус и доста плътни. Реших да ги олекотя с крем от кашу и стафиди. Ето пълната рецепта:

Сурова торта „Аромат” 

800 г сурови орехови ядки;
200 г фурми без костилки;
100 г брашно от кароб;
настъргана кората от 2 портокала;
100 мл прясно изцеден сок от портокал;
4 с.л. меко кокосово масло;
2 с.л. настъргано какаово масло;
1 ч.л. стрита ванилия или сърцевината на 1 ванилова шушулка;
½ ч.л. стрит джинджифил;

Крем

250 г сурово кашу;
1 равта ч.л. гума гуар;
200 г стафиди;
½ ч.л. стрита ванилия
ок. 100 мл. прясно изцеден сок от портокал;
1 каф.л. изсушено стрито цвекло или 1 ч.л. сок от цвекло.

Смилам с кухненския робот ореховите ядки на ситно.
Добавям фурмите и разбивам отново, докато се получат едри трохи.
Прибавям брашното от кароб, кокосовото масло, кората от портокалите и подправките.
Наливам постепенно сока, докато се получи гъсто лепкаво тесто.
Прибавям какаовото масло и разбърквам съвсем за кратко.
Половината от сместа разстилам в тава (Ø ок. 20 см), покрита с кухненска хартия.
Разбивам с робота кашуто с гуаровата гума на ситно.
Прибавям стафидите и ванилията и разбивам, докато се размеси равномерно.
Сипвам по малко от портокаловия сок и още малко вода, докато стане гъст крем.
Намазвам с половината крем първия орехов блат.
Останалото орехово тесто разточвам между два пласта кухненска хартия.
Поставям го върху крема и намазвам отгоре с останалия крем, оцветен с цвеклото.
Украсявам с тиквени семки, покривам и оставям в хладилника за поне 12 часа.

Съчета се чудесно с Graham’s Fine Tawny Port. Затова следващия път ще ароматизирам и с него ореховото тесто.