Август свърши бързо като тава топли кифлички... Но остави след себе си насищане от аромати и много рецепти за преговаряне на лятното настроение.
Да започна със супите – рибени и с тиквички – лесни за приготвяне и още по-лесни за изяждане.
Докато обикаляхме по морето, успях да се снабдя с прилични количества риба, така че имах достатъчно и за експерименти. За супите се въртях основно около темата „с домати и фиде (или ориз)”. Подправях с босилек или с майорана. Карагьозът и попчетата ни се усладиха най-много в супа, опитахме с харип и кефал, но те са по-подходящи за други рецепти.
Като например пържени. Това си е класика, която тази година подобрих със семена от копър към оризовото брашно. Овалване в пълнозърнесто брашно от лимец изпробвах с чернокоп и с калкан и се получи много добре.
За ... (виж цялата тема)
(0)КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ КОМЕНТАРпубликувано в 15:17
След дългите и интересни дни, в които се радвахме на лятото и земята ни, най-сетне съм отново в моята кухня и нямам търпение да реализирам всички идеи, които съм събрала...
Започвам обаче отзад напред – точно сега е отново моментът, в който могат да се берат цветове от тиквички ( и от тикви) – т.е. време е за нови експерименти.
След като набера цветовете, ги накисвам за кратко в студена подсолена вода и после отстранявам тичинките им. Целта е да се почистят от насекомите, но тичинките всъщност не са лоши на вкус.
Най-популярният начин за приготвянето им е пърженето. За да се запази все пак свежестта им, е по-добре да се направят темпура. За целта са подходящи мъжките цветове от тиквички, защото са по-малки. Разбърква се брашното в ледена вода и охладените цветове се потапят в тази кашичка. Веднага са пускат в ... (виж цялата тема)
(0)КОМЕНТАРИ
публикувано в 16:18
След светулковата вечер събуждането е бавно и сладко. Слънцето се издига над отсрещния хълм и се оглежда в росата. А аз си мокря краката с нея, докато бера билки за чая.
Първо листа от диви ягоди и градински чай.
После току що цъфналата мащерка – стоплена от слънцето. Тя свети с аромата си в средата на ливадата. Като наближавам лилавата й туфа, ушите ми започват да пращят от жуженето на рояка насекоми, които са се събудили преди мен и я наобикалят и те за закуска...
Докато късам няколко стръкчета виждам една пчела – стои вцепенена на едно място. Огледах я, побутнах я леко и тя се отрони на земята. Под нея, скрит между листенцата на мащерката видях... паяк. Без да искам, съм прекъснала закуската му. Надявам се, че после е успял да я довърши.
Време е ... (виж цялата тема)
(0)КОМЕНТАРИ
публикувано в 15:31