Когато вечерите започват да захладняват, готвенето на жар става все по-примамливо. Последния уикенд от лятото събрах всички сезонни продукти, които стават вкусни на скара без предварителни сложни подготовки. За съботната вечеря си приготвихме:

 - печена в шумата царевица, метната директно върху въглените;
 - картофи, заровени в жаравата, поднесени с масло и пресен розмарин;
 - последните свежи тиквички, наръсени с лимон,чесън и копър;
 - първите червени чушки;
 - лук, нарязан на четвъртинки и нанизан на шиш;
 - печурки с масло и майорана;


 - патладжани, мариновани в зехтин и лимон;
 - сом, напълнен с копър и задушен във фолио;
 - пъстърва, намазана отвътре с доматен сос и увита в листа калоферче;

За повече цвят, направихме и салата с жълти и червени доматчета.


 

Получи се прощален пир, на ... (виж цялата тема)

(0)КОМЕНТАРИ
Понеделник, Септември 28,2009
публикувано в 15:50

150 г оризово брашно;
250 г моркови;
100 г стафиди;
50 г смлени бадеми;
10 г маково семе;
1 яйце;
1 ч.л. бакпулвер;
1 ч.л. олио;
1 ч.л. ванилов екстракт*;
3 ч.л. бяло вино или топла вода;
1/2 ч.л. канела;
махлеб, кориандър, индийско орехче, кардамом – на вкус.

 

* с 200 мл. водка се залива разполовена шушулка ванилия, след 1 седмица е готово за употреба в сладкиши, напитки, сосове.

Измивам стафидите и ги накисвам в студена вода поне за 1 час.
Почиствам морковите и ги нарязвам на едри парчета.
Заедно с останалите съставки ги блендирам в кухненския робот.
Пека на 200ºС за ок. 15 мин. и намалявам на 170ºС за още ок. 30 мин.

Сервирам със сироп от захарно цвекло.

Сладкишът е *без глутен, без захар и без мляко.

 

(0)КОМЕНТАРИ
Петък, Септември 11,2009
публикувано в 14:55

Имало едно време един дядо, който живеел високо в планината. Гледал той малка градинка. Пролет и есен я прекопавал с една чудна лопата с дръжка, лъскава от гордост, че 30 години се грижи за земята. Като отминели първите слани, нареждал по лехите чушки, краставички, боб, чесън, лук, моркови, зеле и ... домати. Цяло лято носел кофи с вода от кладенеца и поливал зеленчуците, плевил ги и ги прекопавал. И те разстели, разстели, а най-много разстели доматите, защото имали здрави колчета, на който да си подпират тежките главици. Към края на лятото станали толкова големи, че дядото се обадил на правнуците си, да му помогнат. Е, на чак като в приказката за ряпата – за брането. Искал да му помогнат с яденето и с консервирането за зимата.

Пристигнали правнуците, гледат и се маят: „ Леле, дядо, твоите домати големи ... (виж цялата тема)

(0)КОМЕНТАРИ
Петък, Септември 04,2009
публикувано в 16:51
< ..27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 .. >