Слънчевото време замалко да ме отмъкне навън, но все пак успях да боядисам яйцата. За да се получат по-силни цветове, накиснах яйцата за 1 час в саламура от кисело зеле още рано сутринта. След това сложих обелките от червения лук да се сварят и в отварата им сварих първите червени яйца. Оставих ги да изстиват, докато сваря червеното зеле за сините яйца и куркумата за жълтите. Вместо вино и боровинки тази година използвах за лилавото сок от бъз, който изненадващо боядиса яйцата в мастилено виолетово с бели линии.

Отново си правих експерименти със зеления цвят, но копривата не даде желания резултат. Опитах да смеся зелето и курумата. Едно от боядисаните в синьо яйца сложих в жълтата отвара и едно от жълтите яйца преместих при сините. След 3-4 часа и двете станаха ясно зелени – едното резедаво, другото на точки... ... (виж цялата тема)

Именият ми ден беше чудесно извинение да експериментирам върху хора. Този път водещата ми идея беше принципът на суровоядството – храната да не се загрява на повече от 42ºС. Експериментът се сътоеше в това, да нахраня 10 човека само с плодове, зеленчуци и ядки. Трябва да призная, че за глаткото му протичане, добавих и бутилка шампанско в менюто. Освен нарязаните на клечки плодове и зеленчуци (ягоди, круши, манго, помело, краставици и моркови), забърках два пастета – от авокадо, лимон,зехтин и от слънчогледови белени семки, джинджифил, лимон, вода. За да стане по еднородна сместа със слънчогледа добавих половин кафеена лъжичка гума гуар, докато смилах на ситно семките. 

Като гарнитура направих крекери от 2 с.л. сусам, 2 с.л. ленено семе, ½ ч.ч.сусамово брашно, ½ ч.ч. ленено брашно, 50 г бадеми, сол на вкус и сминдух. Смелих всички съставки с блендера и добавих малко ... (виж цялата тема)

Четвъртък в един софийски ъгъл се лееха прекрасни австрийски вина. Случваше се четвъртото издание на GAT. Приятната шумотевица, звънът на чашите и ромоленето на вината се разнасяше и по улицата и не оставяше място за съмнение – хората празнуваха. Вътре се чуваха се коментари за виното на различни езици, много смях и потракването на леда в охладителите, а аз с удоволствие се гмурнах в тълпата с боен изследователски дух. Първата ми обиколка бе посветена на грюнера (Grüner Veltliner) - глезеният любимец на австрийците, който им върна предните позициите на световната винена сцена. Това е и сортът, за който чух най-разнообразни оценки и коментари, често по отношение на една и съща бутилка. За себе си потвърдих впечатлението, че отлежалите грюнери ми допадат повече. Свежите плодови аромати на 2010 не успяха да задържат вниманието ми в навалицата от вина, защото са ... (виж цялата тема)